Църкви | ОП "Туризъм"

Храм "Света Богородица Успение“

Наричали са я още Дълбоката, заради вкопаността на сградата. Сегашния си вид храмът има от началото на 19 век. Камбанарията е богато изрисувана, от 1877 година. Под нея има малък параклис – кръщелна.

На пода в средата на храма пред архиерейския трон има мраморна плоча с мотиви от цветя и геометрични фигури, а в центъра четем издълбания надпис "1838 г. май-1". Вероятно тази дата сочи някое забележително църковно събитие.

За стенописите има надпис: "Този храм се изографиса от Христо Зограф Сотиров 1822г." Впечатляващият иконостас със сложни и богати орнаментие от 1821 година, правен е от майстори от Мецово. Част от дърворезбата на иконостаса е позлатена. Иконите от иконостаса са рисувани от Христо Димитров Самоковец и синовете му Димитър и Захари Зограф.

Храм "Света Богородица Благовещение"

Храм "Света Богородица Благовещение" е познат сред хората и като храм “Света Богородица Рибната". До 1835 година там се е намирал параклис на Бачковския манастир, датиращ още от времето на братята Бакуриани. Тогава на мястото му е построена църквата, като част от старинния градеж в олтарната част и основите е бил запазен. Под храма има параклис, посветен на Свети Йоан Кръстител. Пред олтара има малко изворче, в което плуват дребни рибки. Поверието е свързано с това, че който отправи чиста молитва към Бога, ще види във водата три рибки.

В църквата има икона, наричана от вярващите “Света Богородица Скоропостижна” поради това, че ако човек я помоли за нещо добро от все душа, то се изпълнява незабавно.

Параклисът е изографисан от Захари Зограф. Смята се, че той първо там е започнал да прави своите стенописи. Един от тях, разположен в куполното пространство, е на Света Богородица с младенеца в темата „Ширшая небес“ – по-голяма от небето.

С иконата от църквата на Света Богородица Елеуса (Милостива) всяка година на Преполовение, двадесет и пет дни след Великден, се изнася за шествие в знак на почит към Божията майка и иконата се носи до Бачковския манастир.

Построената през 1933 година камбанария е по проект на арх. Боян Чинков, където тогава е поставена 156 килограмова камбана.

Храм "Свети Георги" - кв. "Амбелино“

Църквата "Свети Георги" в квартал „Амбелино“ е построена в периода 1845-1848 година. Главни майстори на строежа са братя Васил и Костадин Димови от Югово. В двора е имало малко училище. Това е внушителен със своята красива архитектура трикорабен храм, с шест двойки колони, уникални капители покрая.

Впечатляваща е камбанарията, запомнена от старите асеновградчани с виенския си часовник, правен през 1872 година. Това е бил първият градски часовник Стенописите са правени някога от Захари Зограф. Църквата е с най-добрата акустика в цяла Южна България.

В този си вид църквата е позната от 1848 година. Тя се съгражда в големия станимашки квартал Амбелино, оформил се като самостоятелна енория, почти сто години по-рано. Панорамата на храма е доказателство за солидните финансови възможности на еноряши, но е и белег на трайните нови тенденции в църковното строителство по Българско.

Внушителен трикорабен храм, шест двойки колони, уникални капители покрая, все неща, които няма как да не те респектират век и половина по-късно.

Тук всеки би обърнал внимание на оригиналната камбанария, запомнена от станимаклии с виенския часовник.

Храм „Свети Димитър“

Това е първият български храм в града – дело на борбата на българите за национална и църковна независимост. Църквата "Св. Димитър" е построена през 1866 г. в разгара на гръцко-българските борби в града, като единствен храм, в който богослужението се води на български език, още от освещаването му. Камбанарията с часовник, е строена през 1891 г. Иконите са от XIX в. - времето, когато е изграден храмът. Стенописите са от 20-те години на XX в.

В двора на църквата, в двуетажна постройка се е помещавало българско училище. Тук е било и първото българско читалище, основано през 1873 г. от известния с революционната си дейност в града Отон Иванов.

В църковния двор се намира и гробът на руски войник Георгий Вишняков, загинал през 1878 г. край с. Добростан.

Един от свещениците на храма – Матей Тодоров – е бил член на тайния революционен комитет за подготовка на Априлското въстание, за което попаднал в затвора. След Освобождението взел дейно участие в присъединяването на храмовете в града към Светия Синод на България.

Храм „Св. Георги и Св. Екатерина“ - кв. Метоха

Храмът е част от Бачковския метох, който се намира над Асеновград. От средновековния храм оцелява само част от южната и източната стена с типичните слепи двустъпални ниши. Иконостасът е дърворезбен, от 1770 година, от това време са и по-голямата част от иконите. Голяма е художествената стойност на иконата на Света Екатерина, на чийто култ е посветен южният престол на църквата.

Външната северна фасада също има стенописи. Гордостта на храма е централно пано, изобразяващо Свети Георги на кон - то е дело на Захари Зограф.

Храм „Свети Иван Рилски - Чудотворец“

Първата копка на храма е направена на 17.08.2000 година от Пловдивския митрополит Арсений. Предание, достигнало до нас, разказва, че през 1469 година, когато връщат мощите на Свети Иван Рилски в Рилския манастир, те пренощуват на същото място, където днес е построеният храм.

Църквата е изградена за много кратко време, благодарение на дарените средства и доброволния труд на граждани. Над колонадата на главния западен вход е вградена мозаечна икона на Свети Иван Рилски, дело на покойния асеновградски скулптор Петко Москов. Богатство на храма са: ръчноизработения иконостас и владишки трон в старинен възрожденски стил, дело на местния дърворезбар Красимир Димитров, църковната стенопис, изпълнена от Велислав Загорлиев и колектив, олтарните икони от художника Борис Колев, храмовите врати – дървени, масивни, ръчнорезбовани от Красимир Димитров и Стефан Сираков.

Храм „Свети Архангел Михаил“

Това е една от най-големите и нови църкви в Асеновград. Осветена е през 2016 година. Боголюбивото дело бе благословено лично от българския патриарх Неофит. Четирима майстори иконописци са изработили цялостната композиция с името "Небесната литургия" по традициите на средновековната живопис. През 2019 са осветени и две чешми към храма. Те са изографисани - едната с образа на Пресвета Богородица иконата „Животворящи източник“, а другата на беседата на Иисус Христос със самарянката при Якововия кладенец. Освещаването извършил отец Милен, който е и предстоятел на храм „Св. Архангел Михаил“. Строежът на храма продължава 18 години с трудности и помощта много дарители.

Храм „Света Марина“

През 2019 година започва монтажът на иконостаса на най-новата църква в Асеновград "Света Марина". Той е с внушителните размери 12 на 4 метра, а резбованите орнаменти са изработени от екип майстори дърворезбари от Велико Търново. Композицията е изцяло по църковния канон, от късно византийски стил.

Църквата „Света Марина” е разрушена в началото на седемдесетте години на ХХ век, поради прокарването на трасето на пътя Асеновград-Смолян. Иконостасът е приютен и се пази в църквата „Свети Василий”.

Очаква се през 2021 година новият храм „Св. Марина” в Асеновград да бъде осветен. Той се намира в двора на бившата стоматология и строежът му започва преди близо 20 години.

Храм „Свети Николай Чудотворец"

Храм „Свети Николай Чудотворец" е в сегашния си вид от началото на XIX в. Построен е през 1816-1821 година.

Стенописите в наоса представляват изключителен интерес, с рядко срещания сюжет – „Сътворението на света“.

Иконостасът на храма е хармонично съчетание на три отделни дърворезби. Мотивите са взети от природата – цветя и животни, предадени с неповторима красота и изящество. Над всичко преобладава лозата – натежала от грозде, даряваща живот. Архиерейският трон е смятан за шедьовър в дърворезбарското изкуство. Балдахинът е очертан от двуглава ламя, от чиято паст излиза лозница с гроздове, а на страниците на трона изкусно е изваян лъв и слънчев символ.

Свещеникът на храма отец Йордан възстановява ритуала „Калиници”, изпълняван на Еньовден, 24 юни, в църковния двор. През 2003 година се създава и прицъркoвно училище „енорийски просветен център“, в който безплатно се обучават деца.

Архитектурният ансамбъл на църквата "Свети Николай Чудотворец" включва и параклиса костница „Св. Св. Симеон Стълпник и Трифон Зарезан“, намиращ се в двора на храма.

Храм „Св. Василий Велики и Св. Марина“

До 1960 година храмът е бил параклис. От мраморна плочка, зазидана на външната северна стена, разбираме годината на построяването – 1859 година. Иконостасът е с дърворезба. Изработен е от дъбово дърво от резбари от Самоковската школа. В храма се намира най-голямата икона на свети „Харалампий“. Рядкост по своята изработка е архиерейският трон. На него е поставена икона на Спасителя в архиерейски одежди.

Храм "Света Троица"

Строежът на църквата продължава пет години и е завършен през 1862 година. Хората, живеещи в близост до храма помагали в строителството му. За осигуряване земя за храма са закупени три къщи, от които две са съборени, а третата е запазена за временен подслон на строителите. По-късно миряните обособили и малко училище в тази сграда в двора, като се счита, че това е първото българско училище в града.

Храм „Свети Атанас“

Храмът е построен през 1984 година и осветен през 1838 година от пловдивския митрополит Никифор. Предвид социалния статус на населението, което обслужвал, църквата се наричала още "Аргатска черква". Последното преустройство на храма е от 1931 г.-1933 г. по проект на арх. Боян Чинков. Храмът е изписан през 1925 г.-1926 г.

Съдбата на тази църква е тясно свързана с гръко-българските църковни борби в града през "Възраждането". Въпреки българския произход на огромната част от енорията му, той се откъсва от Вселенската патриаршия и преминава към Светия синод на България едва през 1891 г. Това става благодарение намесата на родолюбиви граждани, начело с поп Матей Тодоров, който е и първият български свещеник на този храм.

Храм „Света Богородица Петричка“

Духовен център в Асеновград е и Асеновата крепост с църквата „Света Богородица Петричка“.

Тя е един от най-изящните образци на средновековната християнска архитектура. Първият етаж на храма се предполага, че е бил предназначен за костница.

Вторият етаж е изпъстрен със стенописи от ХІІІ век. Черквата е сред първите в източното православие с кула, която е служела едновременно и за камбанария, и за наблюдение на околността. След извършената реставрация тя е действащ православен храм.

Храм "Света Богородица Успение" кв. Горни Воден

Храм "Света Богородица Успение" се намира в централната част на квартала Горни Воден в Асеновград. Датира от 17 век. Камбанарията е издигната през 1896 година, която от 1910 година е снабдена с часовник, донесен от Виена. Храмът е разположен вдясно на самата главна улица, преди центъра. Тази църква е известна с чудотворната икона "Св. Богородица" - "Златна ябълка“. Чудото с неплодна жена, заченала след посещение на храма е описано през 1765 година. Оттогава е традицията на празника, посветен на чудото (чества се всяка година на петата събота от Великия пост) - чудотворната икона на Света Богородица „Златната ябълка“ да се обкичва с венци и ябълки още от първия петъчен акатист на поста. Те престояват на иконата до празника и след прочитане на последния (петия) акатист се раздават на жените, които имат трудности със зачеването, за да се сдобият с рожба. Възрастни хора още помнят и друго чудо. През 1934 година княгиня Евдокия, сестра на Цар Борис Трети, оздравява от тежка болест, след като преспива в храма. За благодарност тя дарява мрамор, с който облицоват пода, и златно енголпие на чудотворната икона.

Храм „Свети Георги“ - кв. Горни Воден

Построен е през 1687 година от великия ктитор Рангаве. През юли 1903 година става голям пожар, в който изгарят много сгради, включително църквата. Възстановен е през 1905 година с дарения от жителите на Горни Воден.

Храм „Св. св. Кирил и Методий“ - кв. Долни Воден

Мястото за построяването на храма е осветено през април 1928 година от епископ Харитон. Камбанарията е направена през 1940 година.