В превод от турски език означава „синята скала“ и се намира на 4 км източно от село Врата по пътя за село Три могили.

Светилището е регистрирано от археолога доц. д-р Иван Христов през 2004 г.

Ин кая представлява висок около 6 метра скален масив, доминиращ в района на т. нар. Тополовски проход. На върха на скалата се наблюдават четири скални ями с кръгла форма (диаметър около 0,30 m), служели вероятно за поставяне на дървена конструкция, която е затваряла голям естествен отвор в скалата. В посочената местност на различни нива е откриваната фрагментирана тракийска керамика. Археологически разкопки на обекта не са провеждани, но цялостният вид на скалата подсказва култовият характер на мястото.

Приема се, че дългият вододелен рид, който свързва родопските върхове Къз кая, Ин кая, Турската куля, Грачогидик, Акватепе, Ялварник, Крива чука и Момчил съвпада с маршрута, описан при очертаването на пътя на Александър Македонски по време на похода му срещу траките. Според доц. Христов, се касае по-скоро за пътно разклонение на главния път, по който преминава македонският владетел при своя поход срещу тракийските племена през 335 г. пр. Хр.

Всички гореспоменати обекти попадат в обособен микрорайон, чийто култов център вероятно е било светилището Беланташ.

Площта е 0,5 декара. Датира от късна бронзова епоха, ранна желязна епоха (VІІІ-VІ в. пр. Хр.), римска епоха (ІІ-ІІІ в.). Обектът се намира в източната част на рида Драганица и обхваща два скалисти масива, които се открояват над целия рид.

В тяхното южно и източно подножие са локализирани 2 подравнени скални площадки, върху които се открива голямо количество фрагментирана керамика.

При площадка 1 са направени два сондажа. В източната периферия на площадката е очертано пространство с размери 12 х 9 м, в което са извършвани ритуали с изгаряния и полагане на керамични фрагменти. Керамиката от площадка 1 е датирана в периода VІІІ-VІ в. пр. Хр. като преобладават фрагменти от кани, гърнета и питоси. Открити са и фрагменти от бронзов спираловиден наниз с датировка VІІІ-VІІ в. пр. Хр. На тази площадка са открити и глинени прешлени, бойни топки и дъна на съдове от римската епоха (ІІ-ІІІ в.).

Площадка 2 е разположена на 200 м западно от площадка 1, в непосредствена близост до билото на рида и на 50 м по-високо от първата. Тя е с източно изложение и е разположена между два скални върха. Достигнатата дълбочина при този сондаж е 0. 80 м. Преобладават фрагментите от съдове които са разтрошавани на място. Откривани са бойни топки и фрагменти от кремъчен нож. Преобладават керамични форми от кани и каносовидни съдове. Датировката на керамичния материал е в къснобронзовата епо-ха (ХІV-ХІІ в. пр. Хр.). Предполага се, че това е бил участъкът на най-ранно функциониране на светилището, което в последствие се е пренесло към площадка 1 след период на прекъсване от няколко века.

Източник: Байряков, Д. Планински светилища в Южна Тракия. София, 2015

Къз кая или в превод Момин камък е култов обект, скално светилище до село Врата с площ 1 декар. Намира на 2.5 км източно от землището на село Изворово.

Култовият обект, обхващащ и скалната кулминация Стражите е част от дълъг вододелен рид, който свързва родопските върхове Къз кая, Ин кая, Турската куля, Грачогидик, Акватепе, Ялварник, Крива чука и Момчил. Според археолога доц. Иван Христов се касае за разклонение на главния път, по който преминава македонският владетел Александър Макендонски при своя поход срещу тракийските племена през 335 г. пр. Хр.

Обектът се свързва с късната бронзова и ранна желязна епоха. Комплексът може да се раздели на два дяла. Северен дял, който включва масивна скала, в която се наблюдават издълбани в камъка жертвени ями, както и своеобразен фалосовиден менхир и южен дял, където е оформен естествен проход между скалните масиви (наричан от местното население “Стражите“) – тук при скалните форми се наблюдават антропоморфни изображения и множество жертвени ями и издълбавания.

Обектът датира от първата половина на І хил. пр. Хр. Разположен по трасето на вододелния хребет, водещ своето начало от Тополовския проход с площ 0,1 декар. В югозападното подножие на едноименния връх е построено кръгло каменно съоръжение с диаметър 15 метра, изградено от масивни каменни блокове с правоъгълна форма, побити в земята около ниска скала. Каменният кръг е най-добре запазен от запад, където е документирана дъга с повече от 10 блока. Височината на камъните достига 0,80 метра над повърхността. В центъра на съоръжението са открити керамични фрагменти от – І хил. пр. Хр. 

Непосредствено до обекта в източна посока иманяри са разкопали основите на градежи, които са на значителна площ. Възможно е там да е същинското светилище, а така наречения кромлех да е просто част от стена, с която е оградено. Това би обяснило и липсата на камъни от източната страна.

Източник: Христов, И. Светилища на древните траки в Родопите. 2009